Има нещо гнило в теб.
Гнили са очите ти ,които ме облизват.
Гнила е устата ти,която дъвче.
Помня дъха ти,аз те познавам.

Имаш два крака -среден и ляв.
На средния подскачаш .
Имаш три огъня ,девет кръга и един кръст
в четири посоки.
Въртиш се обратно.

Тревата расте и по крилата на птиците.
Ще бера ,за да ти изплета венец.
С него искам да закича очите ти-
за да ме виждаш във здрач.
Ще те сънувам и преди да е съмнало
ще разлистя теменугите в теб-
да целуна пчелите замръзнали
с дъх от душата си-
моят тъжен прашец.

Той носи вятър и градски шум
Кашони, птици и глас наум.
Той няма място  сред прахта
Той няма име  пред Смъртта.
Вземи ме..той моли сам
Спаси ме !

Тя носи снимка на две деца
и странен белег от Любовта.
Тя няма спомени от своя свят
но всеки ден го търси пак
 Вземи ме! тя моли там
 Спаси ме!

Те идват голи , гърлен плач
в ръце на глух и сляп  палач.
Сгрешени кройки без имена
парчета вестник , цвят мъгла
Вземи ме,те молят там
Спаси ме!

Когато свърши Коледа

Когато свърши Коледа,
моля, приберете си гирляндите,
защото Господ ще умре за нас напролет.

Когато свърши Коледа,
моля, изгасете свещите,
защото огън ще държим от тях напролет.

Остава вятъра в градините
и вишните побелили седмия ден.

Когато свърши Коледа,
моля, погребете клоните!
Сълзи ще плачат от върбите ни напролет.

Когато свърши Коледа,
моля не съдете грешните,
защото прошка ще поискаме напролет.

Остава вятъра в градините
и вишните побелили седмия ден.